„Цветя, цветя, цветя от края на осемдесетте …” се пее в една моя любима песен на една моя любима група. Честита Цветница на всички,които четат този текст- моят опит да се набутам в нарастващото общество на така наречените „блогъри”. От доста време си мисля защо пък да не започна и аз да си споделям мисли по този начин, не ме е страх, що-годе грамотен съм , имам какво да споделям,  не ми е празна главата,  малко ме е срам,  ама ще ми мине.  Така се случи, че днес започнах деня си с 30 мин. медитация с помощта на специално подготвената за целта музика, с която наскоро се сдобих и спокойно мога да кажа, че работи. Подбутна ме достатъчно и си казах – да пробвам пък да видим какво ще излезе, все пак може на някой да му хареса, някой може да не го прочете цялото, друг да се замисли, струва си да се опита. Постигането на неща, които искаме се случва първо главата, а после са нужни действия в материалното пространство.

Хубав празник е Цветница, символизира началото на края на Христовата приказка, символизира радостта от срещата на хората с Него, дори и времето да е мрачно, някак хората би следвало да се радват и усмихват, няма нищо натоварващо в това, нищо вредно, дори е полезно за здравето, казват някои, а дали е подходящ ден за стартиране на нещо ново –времето ще покаже. Навлизаме в тази повратна година и вече се забелязват наченки на тенденциите за нея и аз ще споделя, че  съм привърженик не на идеята за световен апокалипсис , а за началото на една нова ера, в която хората ще е нужно да еволюират за да могат да са в крак с нея, защото ако не го направят , ще се загубят, изоставайки.  Всеки си има разни неща , в които си вярва, някои вярват в неща от материалния свят като пари, коли, къщи, земи, злато, богатство и се чувстват щастливи, когато го имат, но винаги искат още. Други вярват в Бога, енергиите, доброто и злото, ин и ян, подсъзнанието и съзнанието,  аурата и когато проверяват и откриват истината за себе си, то те изпитват върховен момент на щастие.  Материалното е част от нашия свят, ние сме материя и някак не мога да осъдя хората, които копнеят за повече материални блага, за ценните вещи и химико-физични съединения, но дали това е пътят към хармонията? Според мен – не, според мен пътя е в баланса между материалните потребности  и духовния комфорт . Някой ще каже- за мен духовния комфорт е да седя на скъпия си масажиращ фотьойл, гледайки 72 сантиметровата плазма и да си мисля в коя бензиностанция да заредя X5- цата днес и може би за себе си е прав, но когато наблюдаваме материално богатите хора можем да забележим ,че те рядко остават с 1 кола, рядко им е достатъчно да имат 1 къща, винаги искат още, което е и движеща характеристика на техническия прогрес, действащ под основния закон на капитализма, тъй наречен в оригинал- profit motive. По всичко личи, че той би трябвало  да е цикличен и никога да не свършва, затова и предизвиканата финансова криза следва да завърши, защото хората не могат да стоят и да не правят нищо, да не се сдобиват с неща и да не ходят никъде. Та си мисля, че сме в началото на края на тази криза, а и ми се струва ,че хората , за които духовният комфорт е по-важен от материалния нарастват главоломно, друг аспект на тази ера. В резултат на този процес парите ще загубят от силата и влиянието си и обсебващата сила на материалните богатства ще намалява, стремейки се към баланс с духовното.

Следващия аспект, който вероятно ще спомогне за този баланс , според мен е осъзнаването на истината за Бог. Чувал съм какви ли не тези на невярващите и съм се информирал за повечето сентенции на различните вярващи и когато гледам отстрани на тази борба между вярата и съмнението ми изплуват следните мисли.  Основната теза на вярващите е, че Бог е нашият създател и ние сме негови чеда. Според мен невярващите би трябвало да се съгласят, че са нечии деца, защото всички знаем , че човек се ражда в резултат акт на любов между мъж и жена, с някои малки изключения ,когато актът е изцяло животински или изцяло технологичен, но дори и в тези случаи създадения нов живот не би могъл да оцелее без любов. Вярващите казват, че  за да си истински вярващ , то следва да обичаш своя Бог – създател. И едните и другите защитават принципа, че най-нормалното нещо е едно дете да обича родителите си , пък дори и да не са най-прекрасните на света, някак това е естествено положение… аксиома. Ако за момент се опитаме да погледнем съществуването си като живи същества на тази планета, би трябвало да признаем,че ние сме тук, благодарение на две основни неща- Слънцето и Земята, те са нашите родители, нашите баща и майка, които ние естествено боготворим и обичаме. Мисля си ,че в тази нова ера хората ще осъзнаят, че не трябва да стават жертва на разделението , а че обединението с другите хора ги прави по-силни и по-щастливи. Грозната истина е, че различните религии разединяват хората, най-вече в спора си коя е истинската, дори стигат до такива крайности ,че започват да противоречат на същността си – мир и любов между всички хора и биват използвани за мотивация да убиваш, крадеш, нараняваш, самоубиваш,  прахосваш, угояваш, да сееш страх и омраза, което е абсолютен парадокс. Този парадокс ще изчезне , когато всички хора се обединят в една религия и вяра, вярата в това, че ние всички сме чеда на Слънцето и Земята. Не искам да бъда разбиран погрешно и че не уважавам религията, с която съм кръстен, но истината е ,че съм такъв, защото съм роден в България, а България е православна страна, ако бях роден в Иран, вероятно щях да съм мюсюлманин. В днешно време религиите се приемат от децата като обществена даденост, а не като просветление, което е грешно, грешно е да налагаш нещо, до което всеки човек е нужно да достигне сам. Да, на пръв поглед ние имаме избора да си сменим религията  ако достигнем някакво просветление или сменим мястото си на пребиваване, но хора, религията не е пазар, не можеш да принизяваш нещо толкова възвишено до това дали ще избереш да си фен на Мерцедес или БМВ. Обединението на всички религии не застрашава човешкото съществуване, напротив, дава нови перспективи за човешката еволюция. В крайна сметка ще отпадне един толкова дълго дискутиран спор и ще можем всички да си стиснем ръцете и да продължим напред.

И все пак няма нищо лошо в традициите и в това всички да си закичим на вратите по едно върбово клонче, наситено с позитивна енергия, което да бди над дома ни.

Васил Кънев                                                                                                                                  08.04.2012