„Рай или Забвение” – преразказ с елементи на разсъждение

Благодаря ти, скъпи ми читателю, че имаш време и желание да прочетеш втората поредна статия в моя блог. В нея смятам да представя един нов документален филм, създаден от автора на „Проекта Венера”- Жак Фреско. Този изобретател изповядва философията за спешната нужда от бърза човешка еволюция и многократно е изразявал несъгласието си с настоящата ситуация в света. Краен противник на монетарната система, който предлага алтернативата - ресурсно ориентирана, глобална икономика, с помощта на която човекът ще живее със съвсем различни морални ценности и цели от сегашните. Чрез многогодишния си труд той вдъхновява и образуването на движението zeitgeist, чиито документални филми е интересно да се видят. Лично аз съм изгледал всичките и съм им умерен почитател. Притесненията на Фреско се основават на определенията за човешката същност, които битуват  в днешни дни: че човек се ражда с желанието да притежава и владее и най-силният движещ мотив на човешката, технологична еволюция е мотивът за печалба. Той твърди, че човек се ражда с чисто съзнание, което се влияе от околната среда и че ако човек се роди и израсне в различна от сегашната среда, то той не би развивал черти като алчност, завист, расизъм, омраза или тесногръдие.

Изобретателят Фреско окачествява войната като най-голямото прахосване на човешки животи и ресурси, измисляно някога. И ако в исторически план бихме могли да проявим някакво разбиране и приемем някои войни като неизбежни и доблестни, с цел оцеляване на дадена нация, то в днешни дни, за почти всички хора е ясно, че войните се случват изцяло с цел печалба. Струва ми се доста примитивно,  дебелокожо и нагло да печелиш от смърт и унижение на други хора, въпреки че управителите на траурни агенции едва ли ще се съгласят напълно с мен.  Ако разполагах с многомилионна армия, казва той, щях да ги пратя всичките в училищата да се изучат, след което да потърсят решения на проблемите ни с останалите нации по света.

                Така нареченият от последователите си – социален инженер,  каквото и да означава това, отхвърля всички създадени до момента държавни управления с аргумента, че нито една икономическа система не успява да премахне проблеми като елитизъм, национализъм, расизъм и най-вече оскъдност. Остро критикува консуматорското общество, в което живеем и което се базира на стоки, проектирани да се износват и повреждат след определен период. Критиките му се базират на прахосването на ресурси и липсата на рециклиране - действия без мисъл за природата и даровете, които тя ни дава.

                Футуристът Жак сочи с пръст парите, които лишават болшинството хора от достъп до стоки и услуги и смята за крайно несправедливо това неравномерно разпределение на благата. Той казва, че човекът не ходи на работа, защото много му харесва, а защото има нужда от пари, които след това да му послужат  да се снабди с определени стоки или да ползва дадени услуги. В едно интервю през 2004 г. прогнозира абсолютния и крах, когато казва, че нарастващата автоматизация ще намали покупателната способност на мнозинството от хора. Ще настъпи момент, в който Гаусовата функция ще важи с пълна сила, когато трудовата заетост ще намалява, производството ще скочи нагоре, а покупателната способност ще се сгромоляса и системата ще спре. Банките фалират и вече нищо няма да работи.

                Авторът на този интересен документален филм защитава тезата, че изобилието ще роди многообразие, а не еднообразие, както твърдят яростните защитници на монетарния капитализъм. Като отявлен хуманист той защитава правото на всеки един човек да разполага с всички блага на Земята, да се грижи за нея, да се наслаждава на природното многообразие и най-вече да открива непознатите й страни.

                Архитектът ни споделя проекта „Венера” , който представлява град,  проектиран като жива система. Като организъм. Като университет. Предлага градът да бъде оформен като окръжност, в чийто център се помещават най-важните за обществото функции и услуги като-  училища, медицински център, детски градини и прочие. Всичко, от което хората имат нужда като храни, инструменти и други продукти, ще се намира в съседните външни сгради, предлагащи свободен достъп. Сгради наподобяващи публичните библиотеки. Всеки може да отиде да си вземе видеокамера да заснеме каквото пожелае и след като тя вече не му е нужна да я върне. Около централния купол ще са разположени изследователските центрове, а след тях и жилищните постройки.

                И все пак въпросът с мотивацията на хората не намира особено качествени отговори във филма. Мога хипотетично да си представя едно общество, живеещо в просторни жилища, имащи достъп до всякакви услуги и стоки. Струва ми се, че много малка част от това общество ще има желание за развитие, ще има желание за самоусъвършенстване,  ще има желание да се движи и обикаля. Не намирам отговор и на въпросите: кой ще произвежда стоките, на какъв принцип ще се разделят различните социални групи, как ще се преодоляват проблемите с недоволните хора. Не видях в проекта и място за психиатрични клиники, които евентуално биха заменили затворите. Жак Фреско твърди, че не пропагандира утопия, предлага скоростна еволюция, а дали е така - преценете сами, след като изгледате филма: 

Рай или забвение.