Прочетен: 906 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.03.2013 13:48
Не знам колко от вас са си направили труда да прочетат Конституцията на Република България, която бе приета от Седмото Велико Народно Събрание през далечната 1991г. , но това не е много дълго четиво, особено в частта си за правата на гражданите. Напоследък българските граждани в израз на несъгласие все по-често се позовават на нарушените им права, описани в Конституцията, когато коментират нов закон, промяна или добавка към съществуващ вече такъв. Правят го разпалено и с пълната си убеденост, че им се нарушават правата. Но ако човек прочете частта с правата някак остава с усещането за бедност, празнота и оскъдност .
Не съм юрист и не бих си позволявал тълкувания на членове и алинеи, но си мисля, че Конституцията би трябвало да е написана ясно, точно и достъпно за всеки гражданин с поне средно образование и да не позволява различни тълкувания, но ми се струва, че реалността не е точно такава.
Интересни са непрестанните опити на властта да нарушава Конституцията и нежеланието на Конституционния съд да спира тези опити и като казвам властта, не визирам сегашното правителство, ами властта по принцип от началото на 90те до днешни дни. За да не бъда голословен ще споделя едно любопитно противоречие между чл. 6, ал. 2 и чл.70, който гласи че срещу народните представители не може да бъде възбуждано наказателно преследване, докато чл.6,ал.2 казва- „Всички граждани са равни пред закона”. Съобразявайки се с тази дефиниция съдебната власт не би трябвало да допуска съществуването на касти, които да образуват неравенство пред закона. Все пак НАРОДНИТЕ представители са граждани избрани от други граждани да представляват техните интереси на държавно ниво, но този факт не ги прави по-висши българи, поне не би трябвало, на практика обаче ги прави. Лошото е, че този казус се обсъжда в общественото пространство само когато някой депутат сгази лука, различните партии изказват мнение- тези от дясно, че привилегията трябва да отпадне, а тези от ляво, че трябва да остане, но дори и желанието на настоящия председател на НС, датиращо от 2009г., не успя да доведе до качествен резултат и няма как да бъде иначе, все едно да откажеш безплатната бира в хотел с all inclusive.
В сегашното правителство министърът, който няма усет за обществена справедливост е поредния здравен министър. Тя сметна за напълно нормално и естествено да задължи частните собственици да въведат забрана в тяхната собственост, каквато не желаят и на теория погази чл. 17, ал.3 „Частната собственост е неприкосновена.”, както и чл.30, ал.1 „Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност”. След като обществения протест беше вял и не заплаши по никакъв начин стабилността на правителството, тази поправка в закона остана, но тя реши да пробва търпението на българските граждани с още една атрактивна поправка. Скрита зад мотива, че е нужно да се повиши събираемостта на здравните осигуровки и в търсене на начин да задължи над 1 000 000 българи, които по една или друга причина не ги плащат, тя предложи да блокира свободния пазар на движимо и недвижимо имущество с изискване за документ, който да удостоверява липсата на задължения към НАП, с което отново наруши гореспоменатите членове. Много хора живеят с усещането, че Конституцията им гарантира свободна смяна на собственост, достъп до услуги и пазари, но това далеч не е така. Тези права, които всички свободни хора, граждани на Републиката смятаме, че трябва да притежаваме след раждането си не са гарантирани от Конституцията. Това би трябвало да ни накара да се замислим дали не е редно и време за обогатяване на нашата Конституция, приета от посткомунистическата висша клика, за да задоволи жаждата за свобода на тънещия в нищета и зависимости български, свободолюбив народ.
© Манифест за образуването на държавата ...
Отива ли България към президентска репуб...